Засяваш домати, ражда се общност
Домати, боб, моркови и дори мед си произвеждат в софийския квартал „Дружба“ няколко столичани, които предпочитат чисто отгледаната и прясна храна. Градското земеделие обаче не е просто начин да имаш на трапезата си домат с вкус от детството. То се е превърнало почти в мисия за Никола Бончев, основател на Urban Farming – София. Никола е историк по образование.
Завършил е във Виена и през последната година от следването си посещава семинар за развитието на австрийската столица. Една от лекциите била за градските градини във Виена. Така се заражда желанието му да се занимава с градско земеделие.
И се ражда Urban Farming – София. През 2013 г. е създадена първата градска градина и била в междублоково пространство в квартал „Надежда“ и е била съвсем малка.
Храната като кауза
“Идеята на организацията е да се възроди отново гражданското общество, да се съберат хора с обща кауза – чистата храна, и да се опитат да променят средата, системата и политиките около себе си, обяснява Никола. Миналата година в групата са участвали 15 човека, тази година е почти напълно обновена и в нея са се включили около 20 души. „Междублоковите пространства са свободна територия. Никой не се грижи за тях. Доколкото знам, са собственост на самите блокове, които имат задължение да се грижат за тях.“, коментира той. По думите му общината е апатична. Не се интересува от темата. Едно от нещата, за което групата от градски земеделци се бори, е отглеждането на храна в градски пространства да бъде разпознато като дейност в градовете.
Словенската столица Любляна, която е спечелила надпреварата за зелен град, го е спечелила именно с това – с многото градини. В част от тях хората отглеждат храна за собствена консумация, в други – произвеждат продукция за пазари, разказва Бончев. Допълва, че администрацията се опитва да помага с развитието на градското земеделие, тъй като вижда в него възможност за комуникация между гражданите, вид културна ценност.
В градината в „Дружба“ към момента растат зеленчуци и подправки за собствено потребление. Градските градинари имат намерение да отглеждат продукция и за продан в бъдеще. Но не за да изкарват от това пари за себе си, а за да осигуряват инвестициите за градината. Към момента тя се поддържа с лични средства на стопанисващите я. Никога в нея не са влагани никакви външни финанси, става ясно от думите на Никола.
Миналия сезон купуването на инструменти, семена, разсад, транспортът и други дребни разходи са формирали разход от 280 лв. С тях е стопанисвана около декар площ. Тази година участниците в Urban Farming – София са изразили желание да имат свои отделни лехи, за да може всеки да си бере своята продукция. „Но това, че е разделено, не значи, че не си помагаме.“, категоричен е Никола. Разказва, че който има възможност, отива и полива всички лехи сутрин, друг вечер плеви или почиства около парцелите. Има и общ парцел, комунален, върху който се гледат общо подправки, моркови и други култури. Роденото от земята се яде общо. В неделя.
И макар площта на пръв поглед да е малка, в нея са събрани 32 различни сорта домати, сред тях 6-7 български, останалите – от цял свят, 6 вида различен боб, подправки, физалис, различни видове моркови, спанак, зеле, картофи, цвекло. Растенията се третират единствено със „син камък“. Затова и имало наядени от пеперуди листа. Най-големи щети върху реколтата нанасяли яребиците, които живеят в полето край градината. Въпреки това обаче градинарската общност успява да си осигури около 80% от храната като се изключат месото, ориза и зърнените култури. „Когато произвеждаш храната си сам, получаваш много голяма независимост“, припомня Никола.
Досега само едно от семействата, които участват в групата градски градинари, има опит с отглеждането на зеленчуци. Останалите се обучават с практиката. Повечето от тях водят децата си. „В момента мисля, че децата са повече всъщност от самите участници.“, отбелязва Никола Бончев като добавя, че на малчуганите им е наистина забавно край лехите и трудно си тръгват. Бончев каза, че всеки, който няма знания, може да почерпи от опита на хората в Urban Farming – София. „Даже и със скромната ни фреза сме готови да помогнем“, добавя основателят на общността. Единственото условие е градината да е в градска среда. По думите му общината давала под наем земеделски площи от другата страна на столицата, към Костинброд, като ги водила градски, но според науката терминът за тях бил peri-urban – площи между града и селото.
Всеки желаещ може да се присъедини към Urban Farming. Единственото изискване е без какъвто и да е вид омраза или дискриминация.
Пространството, където е разположена градината на Urban Farming, е собственост на Пазари-Юг. Никола Бончев казва, че целта на организацията е да получи разпознаване от общината. Средства не искат: „Единственото, което искаме, е да бъдем разпознати и да сключим договор с Пазари-Юг за ползването на това пространство.“, допълни Бончев. Към момента групата градски фермери е толерирана, но официален договор няма. А организацията иска да бъде изчистен въпросът с документацията. За сега не плаща наем и ползвана вода. Готова е обаче да плаща скромна сума, стига да има официален документ, че може да ползва земята и да има сигурност за това.
В други страни популярно пространство за градско земеделие е и покривната площ на блоковете. Тук Никола коментира, че у нас това е трудно, тъй като не се знае каква тежест може да носи покривната конструкция, другият проблем е качването на почвата до там. Поливането и високата температура през лятото също са пречки пред развиването на покривни стопанства. По-лесно и ефективно е отглеждането на пчели там.
Не нова мода, а историческа реалност
Градското земеделие винаги е било част от градската среда, категоричен е Никола Бончев: „Винаги, през цялата човешка история. Дори в затворените крепости на Запад е имало градини“. Той дава пример, че и до днес в крепостта, запазена в Нови Сад, Сърбия, се гледат зеленчуци. Бончев казва, че ако погледнем картата на София от 1878 г, Освобождението, ще видим, че една трета от територията й е с бостани. От турски думата „бостан“ означавало зеленчукова градина, поясни той. На тази карта голяма площ около Министерски съвет, Президентството и бившия Партиен дом, била заета със зеленчукови градини.
Тази година градинарската общност е изкарала и първия си мед. Той, по думите на Никола Бончев, на вкус няма нищо общо с никой друг мед. Пчеларят на Urban Farming е Дона Пикард. Социолог по професия тя посвещава свободното си време на грижата за 3 пчелни кошера в градината на общността. По думите й медоносните насекоми се радват на разнообразна паша от разположения в съседство парк на двореца „Врана“, а градската среда е добра за медопроизводство, тъй като в града не се използват пестициди и други химически вещества. Освен това медът е пчелният продукт, който напълно се пречиства от насекомите. Всички замърсители, включително тежки метали или дори радиационни частици, остават в пчелата, те вредят на нея, но медът е чист, стана ясно от думите на Дона.
Urban Farming цели да постигне пчелин до около 20 кошера, потенциал от страна на градските градинари има, паша също е налична, но въпросът отново опира да това, че организацията се нуждае от установена с документ сигурност, на която да може да разчита, за да увеличи пчелното стопанство. Договор е необходим и за да бъдат създадени удобства, да бъде поставена къщичка, тъй като сега се налага пчелните пити да бъдат извадени, обезопасени и транспортирани до домовете, където да се обработят.
Потенциал
София е кандидат за зелена столица на Европа, припомни Дона Пикард. В града се е провела среща с кмета на Любляна, град, вече спечелил тази титла. В словенската столица има около 4000 пчелни семейства, съвсем легални, каза тя.
Градското земеделие може да е и инструмент за развиване на социални и икономически политики, благодарение на него може да се прави успешен малък бизнес, допълва социологът и дава за пример Америка, където се дава възможност на хора, изложени на риск от бедност, да развиват земеделие в градска среда и така да изкарват прехраната си. У нас градското земеделие просто не се разпознава като тема. А в София има много площи, които могат да се използват, и много воден ресурс – рекички, идващи от Витоша.
„Да допринесеш за подобряването на средата, в която живееш, не е лична кауза, а обществена. Имаме проблем с начина, по който произвеждаме храната си – той е индустриализиран, използва се химия, това са неустойчиви методи“, коментира социологът. В същото време има проучвания, които сочат, че можем да произвеждаме достатъчно храна и по по-щадящи природата начини, заключава Дона.
Източник: http://agrozona.bg